автор: INTCHOLINI

Какво си въобразявате, вие,
жалки създания с елемантарен ум?!
Вашата злоба не ще ме надвие,
дори и да ме застигне куршум.

Моят дух е по-силен от всички вас,
макар понякога да падам духом.
Но бързо ставам и отправям глас
към вашите души, покрити с мухъл.

Нищо чудно, че светът е такъв.
Все се оплаквате, че ви е трудно. -
Вижте себе си в своя калъф,
обвити отвсякъде. Нима е чудно?

Нима не виждате какво става наоколо?
Лицемерие и гадост света са поркили.
И защо не искате да изкорените злобата?
Главите в пясъка дълбоко сте зарили.

Аз, обаче, съм по-силна от вас,
дребни човечета, целите в сиво!
И дори да ме мразите, аз пак съм с вас,
с мечти за бъдеще - по-красиво!

02.05.2002г.