автор: INTCHOLINI

Неземно вдъхновение
отвътре ме изгаря.
Познатото вълнение
отново се повтаря.

Човешките ми пориви,
от буря обладани,
понасят се с възторга ми
към слънчеви поляни.

Помитат всички бурени
и всички лоши мисли,
а след това, изгубени,
в море от сълзи се плискат.

Душата моя стене,
сърцето ми кърви.
Ела, любов, при мене!
Ела и остани!

Случайно съвпадение
ме кара да мечтая.
Летейки, във забвение
с надежда да желая.

А после, сякаш гонена
от духове реални,
с една сълза отронена,
отново ставам фауна.

И поривите дават се -
в тъга те се превръщат.
И полетът ми приземява се.
И свойта болка аз прегръщам.

07.08.2002г.