автор: yotovava

В градинката под храстите жасмин –
напролет който с цветове ни радва,
незнайно как съзидаха пчелин
златистокрили бродници из ада.

Огромен – като черен чуден плод,
невидим за очите любопитни,
кипеше той от сладост и живот
и пълнеше прекрасните си пити.

С прозрачен кехлибарен топъл цвят
сълзеше бистрата му медовина
и ронеше брътвеж над този свят –
като жужаща жива окарина

Но залезът – с предателска искра,
веднъж припламна в пулпата му топла
и някой грозда му ръждив съзря,
и вдигна целия квартал в тревога.

Реши се мигом дивият пчелин
да бъда сринат – точно, безопасно!
И багер върху храстите с жасмин
заудря с тежката метална лапа.

Жила наточил – за безславна смърт,
на смърт геройска полетя роякът.
И тупкаха един след друг в пръстта
крила и жило – капка подир капка!

Медът изтече, смеси се с прахта,
без жал паважът го изгълта – лаком!
Гробовна тишина навред слетя.
И никой бродниците не оплака.

О, ти, човеко – лицемерен гном,
готов да смачкаш всичко непонятно,
защо потъпка восъчния дом,
където Бог си сбираше душата?