Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: DYDOGROZ
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14128

Онлайн са:
Анонимни: 270
ХуЛитери: 3
Всичко: 273

Онлайн сега:
:: marvik
:: Mitko19
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВ страната на рицарите с вратовръзки - 6
раздел: Есета, пътеписи
автор: pavlinag

Последния ден, преди да отпътуваме за България, посетихме Опатия - много известен курорт, населен с прекрасни австрийски вили.
Времето бе слънчево, а панорамният път минаваше успоредно на морския бряг. Слънцето блестеше над морето. А наоколо - зеленина. Вече бях престанала да й се удивлявам.
Моите спътници съвсем осезателно се бяха предали на носталгията, съдейки по интереса, с който проследяваха някакъв концерт в чест на Кирил Икономов и Мая Нешкова по видеото.
Всъщност, само гледано от автобуса, времето изглеждаше топло. Доста силен бръснещ вятър ни подгони по улиците. Опатия е разположена на хълмове. Прекрасни хотели, някои - като от сметанова торта - типичната австрийска архитектура от началото на 20-ти век, а може и от преди това. Катедрала, разположена на хълм, с многобройни стръмни стъпала...
Имаше туристи, като нас, но не много. Тръгнахме по кея. Морето се разбиваше в краката ни. И едва сега разбрах какви са били тези дървета с неопадали кафяви корони, които толкова ме очароваха. Ами да! Дъбове! После от интернета разбрах, че имало и листопадни, и вечнозелени видове! Листата на "хърватските" са по форма нещо средно между "българските" и буковите. И жълъдите им са по-тънки и източени от нашенските.
Повечето от магазинчетата за сувенири по кея работеха. Влизахме и разглеждахме джунджурийките, които хич не бяха евтини.
В Опатия си имат и Алеа на славата - плочник със звезди, на които са изписани имената и рождените дати на хърватски знаменитости.
Влязохме и в прекрасната ботаническа градина на Вила Анджолина. Това е първата австрийска вила, построена в Опатия като подарък за любимата съпруга на някой си австриец. Чак се учудих, че не се късаха билетчета, за да посетиш тази красива градина с исполински дървесни видове - палми, гигантски фикуси и много други, които изобщо не познавахме. Няколко алеи кривуличеха между дърветата. Имаше и пейки и фонтанчета. И всичко това - по австрийски много добре поддържано.
Студът ни подгони към автобуса по-рано от определеното време. Предстоеше ни път за към България.
Много ми се искаше да намеря на картата името на онзи дълъг-предълъг тунел, който свързва Истрия с останалата част на Хърватска, но не успях. Пропътувайки през него, почти магически внезапно се озовахме в снежната прегръдка на изключително сериозна зима, с минус 20 градуса навън и картина в различни нюанси на сиво-бялото - борове, затиснати от тежки пластове сняг и снежни въртопи пред стъклата на автобуса.


Публикувано от Administrator на 10.05.2017 @ 13:04:22 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   pavlinag

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

27.02.2024 год. / 01:38:25 часа

добави твой текст
Авторът не желае да се коментира това произведение.