автор: filantrop

Само миг...а мигът повелява
да е близък с друг...да прилича,
но едва ли с приличие става-
този свят големее с различие...
Само миг като другите,зная
с начало в познатата рамка,
но дали с любов ще извае
и мечтата-удавник за сламка...
А мечтите... са казват големи.
Аз разбирам голямото в малко-
малко обич за дните ми бели,
малко бяло за обичта...малко.
Ей,така,като миг...само миг,
в който цялото ставане става,
в който всяка посока е тук
и е шанс,и мечта,и тревога...
Ти дойде...или не...ти си миг,
който цялото време събира,
в който всеки е всеки и знак
за посоката своя намира...