Съпругът и се държеше лошо с нея.Наскоро двамата се ожениха, но откакто живеят заедно никак не се разбират.Младата жена се казваше Юлия, беше много хубава.Отличаваше се със светлоруса коса, красиви очи, чип нос, а най-красива беше малката и чаровна усмивка.Мъжът и се казваше Горан.Той беше грубоват, нямаше онзи чар, в който една жена да се влюби.
Живееха в голяма къща близо до града. Свекърите и също се държаха лошо с нея.Почти цялата домакинска работа се падаше на Юлия.Веднъж тя имаше рожден ден и с голямо старание бе почистила къщата до блясък и бе направила торта да се почерпят.Горан обаче не отрази това, че тя е спретнала дома им, а напротив той се чудеше за какво да се заяде.Юлия се почувства ужасно:
-Не ти ли харесва?
-Кое?
-Тортата, направих я за нас
-Че какво има да и харесвам, не е нищо особено.
На Юлия и стана още по-неприятно.Тя стана спокойно от масата и отиде в една от стаите, гледайки прозореца тя плачеше съвсем тихо.Минаха няколко дни, в дома на Горан и Юлия дойдоха свекърите.Те по начало не я харесваха защото "не била от тяхната черга".Когато се настаниха Юлия ги почерпи с нещо.Те по време на разговора, започнаха да се заяждат с нея, а Горан си стоеше и дори не защити съпругата си.Юлия се изнерви , тя стана и докато не си тръгнаха не се появи.Причината за лошото държание на Горан бе злобният му характер.Една вечер той се напи и вдигна скандал на жена си за дреболия:
-Защо не си купила подправки
-Какви подправки, какво говориш
-Как какво, трябват ни не знаеш ли?
-Не, не знаех
-Ами как ще знаеш като по цял ден нищо не правиш
-Моля? Внимавай как ми говориш, без мен ти си нищо
Ще ти говоря както си искам.
Той излезе и затръшна вратата.Юлия повече не можеше да го търпи и всяка вечер преди да заспи се молеше на Богородица да приключи този кошмар.Сякаш тя чу молитвите и и след два месеца Горан, който не зачиташе връзката и любовта им, умря в пътен инцидент.След като Юлия разбра за това тя почувства облекчение, но като негова вдовица отиде на погребението му.