автор: traveller

Не ми остана пролет или цвят,
които през сълзи не заобичах.
Богат съм вече, Господи, богат -
за малко и на теб да заприличам.

За малко като теб да съм небе.
За малко да се скрия в гневна буря
и да гърмя. Светкавица поне
към огъня ми огън да притуря.

Обикнал съм го, Боже, този свят.
И той - незнайно как, ме е обикнал.
И се вървим със него, без назад
да търсим със какво сме вече свикнали.

Обичаме се, Боже. И вървим.
Понякога се спираме случайно -
да те открием. И благословим.
А тайните ти... нека бъдат тайни.