автор: mitkoeapostolov

Джак сияеше. Усмивката му блестеше под светлините на камерите. Зад гърба му австралийското знаме бавно се издигаше към необичайно обсипаното със звезди английско небе. Лондон 2012. Септември. Параолимпийските игри.
Горната устна на Джак се изметна, лицето му потрепери конвулсивно и от дясното му око се отдели сълза. Камерата го фиксира в близък план, а режисьорът проектира изображението му върху огромния екран в центъра на олимпийския стадион. При вида на сълзата от публиката се отприщи групова въздишка. Окуражителни възгласи полетяха от всички страни и засипаха Джак с невидими прашинки брилянтин.
Победител! Над всички! Малкото момче от Алис Спрингс, което всички съученици подиграваха, че не може да ходи и десет метра без да се спъне. Шампион! Кой сега беше куцо магаре?
Джак довърши последните акорди от австралийския химн и вдигна победоносно ръце. Лавровият венец на главата му се килна леко назад, а златният му медал се завъртя на обратната му страна. Глутница нетърпеливи журналисти изскочи хищно иззад фотографите и наобиколи младия австралиец. Всеки искаше да знае как това слабо бяло момче успя да смаже с такава лекота непобедимата черна конкуренция... и то в царицата на всички параолимписки дисциплини- сто метра спринт.
Джак словоохотливо разказваше за тежките тренировки и лични жертви, които правят параолимпийското злато възможно. От време на време някой от конкурентите му прекъсваше интервюто, за да го поздрави. Усмивката на Джак изгряваше с нова сила от гордост и снизхождение.
След интервюто Джак се отправи към съблекалните на стадиона. Щеше да си хвърли бърз душ преди празничната гала вечеря организирана в негова чест в австралийското посолство.
„Колко е хубав животът, когато си победител”- помисли си Джак и отвори вратата на шкафчето. Пространството беше разделено на три- горен и долен рафт, разделени от широко междинно разстояние. Джак свали фланелката с щастливия номер 23, смъкна си шортите и постави и двете на горния рафт. Събу чорапите и маратонките и ги прибра под долния рафт. Накрая Джак разкопча ненужната протеза и я подпря на стената на междинното пространство, точно до черния си сак. Извади чехлите от сака и ги обу. Взе хавлията и я преметна през рамо, за да заключи шкафчето. Джак си засвирука и се отправи весело към душа.