Гнездото е празно, защото сляпото слънце си търси перата отвъд острия ръб на утринната немощ. Не слушай бухал, непознаващ любовта по време на зимно слънцестоене. Зарови сълзите си в земята и след три века, аз ще седна под изникналите от тях плачещи върби и ще шепна твоето име...