Съсипано, времето крачи
По веждите на планината.
Няма надежда. И значи
Не времето, крачи съдбата.
И как да познаеш кое е съдбовно?
Всяко време бяга от себе си.
Навъсени са веждите на планината.
Към себе си времето крачи.
И все не намира посоката.
Всички реки се вливат в една.
Съсипано, времето учи уроците
На несбъднато щастие и убито добро.