квадратен спомен препуска след зимната дива месечина
двурога е днес загадката откраднала снежинките от изгревите
очите разделят дъха на очаквано мигване и лед върху мислите
а каторжни въздишки напуснали храмовете
кървят от сърцето на чистото минало
ако можеш да понесеш този свят с мен
оживявайки след всяко мое изкуствено дишане
от всяка почва ще никне трева
за да тичаме боси до зимата