автор: RockAround_theC_l_ock

(на LeoBedrosian – с усмивка-извинение...)

Неотразими бяхме... Сладуранките
се давеха пред нас!
Е,бяхме... сламките – така успешно-нежно
ги „спасявахме”,
че да поискат „следващо удавяне”
си пожелавахме...

Е, бяхме – други... Нямахме съпруги!
Напети гларуси – царе на плажа...
Не чакайте подробности да кажа,
че бяха нравите, с морала си – по-други...
...о(б)съждха – коя „е спала...”
и – коя „не спала!”
Понякога, дори – и „как е спала...”

И – злобничко, но тайничко – завиждаха...
Нас, „гларусите”, всъщност – не обиждаха,
заплюли вече „гларус” за клеймо!
Подробно обяснявайки защо
те никога не влизат във морето,
с подводните му ями, там където
се давят „гладни-за-мъже-нещастници” –
да ги спасяват гларуси-развратници!

Е, бяхме млади... Пълни с изненади,
с неутолима жажда, с кръв гореща
...сега сме сън от спомени...
Дали е нещо,
което нашите „удавнички” сънуват?
Дали си струва?
Ех,... Дано си струва!

Бой..Боев, 2017
(...сънуване на пролетни копнежи... Ех, дали...дано... :)