 |    Залезът на рухващите ни очи В последното безлуние
преди да коленичи мрака,
заточих всичките си надежди
на твоя остров-сърце,
с вещерската си кръв
да напоя тишината –
единственото, което остана,
когато свърши мирозданието.
Армагедоните са всъщност
всекидневни, само че не ги усещаме
с нищожните си човешки сетива.
Безплоден свят,
в който ти се ще
да започнеш всичко отначало,
но няма смисъл,
щом не е останало нищо живо –
нито птици и дървета, нито хора.
Имам шепичка въздух само,
която с теб да си разделим по равно.
Ще пия плахо от твоите шепи
и после мълчешком ще скрия
все още живия отпечатък на дъха ти
в стъкленицата на спомените си -
сред лилавите пеперудени криле
на всичките си неродени мечти.
Но ще те помоля да отречеш
меките котешки стъпки на всяка
мъглява мисъл за ново начало,
защото пиринчените остри зъби
на финалното ни саморазрушение
безвъзвратно се впиват в сърцата
и ги пресушават до трошливи обвивки...
Нека армагед(ем)оните подпалят
измамната гъвкавост на хоризонтите
и само фините намотки на сенките ни
да се реят над тлеещите пепелища -
най-сетне свободни от оковите
на тягостното ни досегашно несъществуване...
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Залезът на рухващите ни очи" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Залезът на рухващите ни очи
от elsion (negesta@gmail.com) на 04.04.2017 @ 21:00:12
(Профил | Изпрати бележка) | все още помня как
най-истински са сънищата,
най-лекото докосване,
най-нежните стъпки
са сънните
ни повече, ни по-малко...
гръмогласието
на всяко ново начало
съсича ефирната ни тишина
и сепва изначалната ни прегръдка...
(...не мога да го продължа, поради засилващия ми се поетичен дефицит... ама сте (раз)вълнуващи...) |
Re: Залезът на рухващите ни очи
от Mariell_Desing на 05.04.2017 @ 12:50:20
(Профил | Изпрати бележка) | | Понякога (и все по-често напоследък) искам да се изгубя в някой от сънищата си. Завинаги. Аз съм една залутана светулка, пропуснала часа на скриване и изгаряща с беззвучен писък в зората на безмилостното утре... |
]
Re: Залезът на рухващите ни очи
от yoro на 04.04.2017 @ 21:23:54
(Профил | Изпрати бележка) | Сърцето ми копнее да разкъса оковите на тишината.
Ще бъдеш ли този удар, разбиващ бронята на душата ми?
Не ми е останало много, само шепа надежда, мъждукаща
зад останките от последният ми апокалипсис.
Вече нямам страх, дори и той избяга от мен.
Безкрайни сме в своята мимолетност,
ела и полети с мен, докато времето
със своята безмилостна неумолимост
ни раздели завинаги... |
Re: Залезът на рухващите ни очи
от Mariell_Desing на 05.04.2017 @ 09:16:51
(Профил | Изпрати бележка) | Някой ден ще забравим, че сме се излюпили
от дълбините на кошмара,
страховете ни ще се уталожат самодоволно
в шепи драконови
и ще повярваме, че сме съществували.
Навярно. |
]
Re: .. пеперудата
от question_of_my_mind (otgovorite@gmail.com) на 04.04.2017 @ 22:40:48
(Профил | Изпрати бележка) http://n0sense7.blogspot.com | Живота от столетия не почва от начало,
преди да коленичиш вече си белязан от съдбата другаде,
единствено е тишината, единствено е жаждата за не живяното,
между нещатата дето все воюваме и все така убягват чужди.
Но знам че този свят не е безлюден и безплоден,
въпроса е какво посяваш гледайки в очите му,
и знам че цялата фаталност само е едно безплодие
на светлината между, няколко неясни за душата мигове.
Да имаш шепи, да поемат от сълзите хорски
при цялата натрупана човешка болка,
да имаш шепи да докосват още топло
дори когато всичко от цената все остава в нас невидимо.
Това е .. нашето финално саморазрушение
да срещнеш някой в който живото от въглена възкръсва
и да му вярваш, просто можейки отново да си пеперуда
и да прегаряш в няколко секунду на безсмъртие. |
Re: .. пеперудата
от Mariell_Desing на 05.04.2017 @ 09:26:59
(Профил | Изпрати бележка) | Животът е безкрило водно конче
с пеперудено сърце -
иска му се да повярва във всеки огън,
да се жертва за когото и да е,
но ако мечтаното не е наблизо,
значи никога не го е имало,
а любовта е най-милосърдната смърт,
с отрязани вечности по краищата
за разкош.:) |
]
Re: Залезът на рухващите ни очи
от kameja на 05.04.2017 @ 12:22:30
(Профил | Изпрати бележка) | | Напомня ми на антиутопичните филми, където досегашният свят е в руини и само единици са оцелели и те започват начисто, без да повтарят старите модели. |
Re: Залезът на рухващите ни очи
от Mariell_Desing на 05.04.2017 @ 12:46:40
(Профил | Изпрати бележка) | | Ти току-що описа най-голямата ми мечта. :)) Смърт на човечеството с неговите изкуфели богове и едно ново чисто начало. Когато ядрената зима най-сетне се разсее... |
]
Re: Залезът на рухващите ни очи
от rady на 05.04.2017 @ 13:40:43
(Профил | Изпрати бележка) | | Докато се ослушваш за меките котешки стъпки и се взираш за мъгляви мисли, в които прозира някакво спорно ново начало(защото няма нищо ново, нищо ново), шепата въздух, скрита в дланите ти ще се превърне в дим...И няма да върши никаква работа, освен ако не се превърнем от аероби в анаероби! А може би в това е смисълът на всеки Армагедон?:))) |
Re: Залезът на рухващите ни очи
от Mariell_Desing на 05.04.2017 @ 14:44:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Ами ако приемем, че идващият Армагедон е просто един голям армаган за планетата? За всички роби, били те аероби и особено анаероби. Даже ми се струва, че последните биха го нарекли АрмаХедон :))) Представи си армия от армахедонисти :) Но пък мъгляво се замислям - как ли изглежда една анаеробна гимнастика?! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 584
ХуЛитери: 6
Всичко: 590
Онлайн сега:
