Опитах се да простя на мишките,
че не се опитаха да станат хора.
Опитах се, но не успях от немай къде
да ти простя за чертите ти младежки,
за устрема ти, за разсъбличащия чар,
за вероломството ти -
да ме притежаваш, непоискана,
и мимоходом, като издън гори да проехти
гласът ти -
Не се страхувай, дете! -
и аз да ти прощавам.
Затова от днес решавам аз:
със мишките ще се разправям другояче,
но с теб не мога да се помиря.
Ни капанът съм, ни сиренце, ни дума.
Поне да бях се миглица търкулнала
от окото ти - та да ме избършеш.
Но ти за мен и аз - за теб
оказахме се зрителна измама.
И за туй
прошка
няма.
26.02.2017