автор: yoro

Петна от приглушена светлина
проникват в ореола на очите.
Не питай как си тръгва любовта,
а как се ражда свободата на пчелите.
По ръба на времето пътуват дните
обули вятърните стремена на босо,
зад солените ъгли на устните
горят несбъднати надежди и въпроси:
Къде и как животът ти гравира
релефа на мълчания и пропасти,
кога обезкръвената илюзия умира
и се преражда в неизбежност чиста?
Разтегнат от безкрайните си полюси
поглъща те бездънна гравитация.
Ако страховете се сбогуват със нощта
божествено ще се излее левитация.
Полудели световете се разплискват.
Не искай своят сън да разгадаеш.
Под водопадите душата ще пречистиш
и в светлината себе си наново ще изваеш.