автор: mitkoeapostolov

- Не те ли е срам?!- попита майката на Джордж докато той си обуваше обувките.
- От какво?
- Според теб това нормално ли е?
- Кое?
- Да се скиташ по улиците по бельо, ето кое!

- Аз се чувствам спокоен с решението си, ако това има значение за теб.
- Няма ли друг начин да привлечете вниманието на хората към проблемите на заразените със СПИН?
- Има, но на нас този ни харесва.
- Какво ще си кажат хората за теб? За твоето семейство?
- Не зная. Честно казано чувствам се леко неловко. Надявам се поне на няколко човека да им е интересно и полезно.
- Ти си луд! Ако баща ти разбере, че съм те пуснала да излезеш по гащи няма да ми проговори поне месец.
- Просто не му казвай. Той си идва от командировката в Австралия чак след два дни. Аз от моя страна няма да повдигам въпроса.
- Не искам така. Не искам да има лъжи в нашето семейство- затрептя гласът на жената и постепенно премина в хлипане.
- Добре, мамо. Обещавам да не споменава нищо. А сега трябва да тръгвам.
- Ако ме обичаш, облечи си едни дънки.
- Това е изнудване. Тръгвам.
- Ще се отрека от теб, чуваш ли? Ти не си излязъл от мен! Срамувам се от теб.
Входната врата хлопна спокойно.
Джордж излезе навън. Погледите на случайните минувачи по улиците на Бруклин неизменно се насочваха към него. В някои се четеше недоумение. В други осъдителност, в трети усмивка.
Джордж срещна десетината си съученици на спирката на метрото. Почувства се по-спокоен, когато цялата група посрещаше хорските очи. Най-добрият му приятел Майкъл постоянно се шегуваше, а останалите момчета и момичета се заливаха от смях. Много от минувачите, които които се качваха в метрото ги удостояваха със звучен смях или поне зле-прикрит кикот. Някои дори събираха смелост да попита какъв е повода. Когато чуеха отговора повечето непознати поздравяваха младежите за смелостта, а две момичета дори свалиха дънките си от съпричастност.
Групата младежи по бельо слезе в Манхатън и се отправи към апартамента на Майкъл, за да продължи нощта под звуците на любими песни.
Към полунощ момичето, което Джордж харесваше поиска да включи телефона си в проектора, за да прожектира снимки от пътуването си до Нова Зеландия. След като подходящ кабел не се намери, Джордж къде на шега къде наистина предложи да потърси от някой съсед. Останалите се съгласиха и момчето се видя принудено да излезе в коридора.
Все още замаян от последното питие, Джордж звънна на първата врата. Никой не отвори. Пробва следващата. Отвътре се чу тупурдия, след която гол до кръста мъж открехна входната порта.
- Извинете- избоботи Джордж, за да успокои видимо изненадания си домакин. Трябва ни кабел за купона и май сам се натресох да притеснявам хората в този късен час.
- А това?- мъжът посочи с поглед долните гащи на Джордж.
- А, да. Привличаме вниманието на хората към проблемите на заразените със СПИН.
Мъжът се усмихна и завъртя глава назад към апартамента сякаш си спомни нещо.
- Захарче, не спомена ли, че безсрамният ти син Джордж се скита по улиците по гащи?