автор: apostola

Сега стоиш в море объркан
сред хилядите зверове.
И смееш се, като побъркан,
а мъката във теб реве.

Нали вълни от лоши мисли
разбиваш ти с едни гърди?
Животът ти ще се осмисли,
заплуваш ли във тез води.

И всеки звяр ще го запомниш,
и ще го гониш към брега.
Когато вече се опомниш,
стопен ще бъде тук снега.

И зверовете ще са мъртви,
и чист ще бъде всеки бряг.
А изводите пък- безсмъртни,
те зид в живота ще са як.