автор: flood

Не бързаше да стане доктор. Обаче и не изоставаше: това не беше състезание, а нещо друго. През цялото време говореше колко е трудно:
– Знаеш ли колко материали съм прочел? – споделяше с шефа. – Хиляди страници, може би стотици хиляди. Всяка събота кисна в библиотеката. Жена ми в чудо се видя.
На мен ми казваше:
– Скромен съм и не бързам. Това, което ще излезе накрая, ще е за голяма докторантура, за голям доктор. Но аз ще се задоволя и само с докторска титла, малък доктор.
Навръх петдесетата си годишнина стана доктор по икономика. Направи пищен коктейл. Всички знаеха, че той не може да напише трите си имена без правописна грешка, но го поощриха с присъствието си.
Аз, разбира се, не бях там, въпреки че имах покана.
Случайно се ровех в нета наскоро, когато видях части от дисертацията му, публикувани на сайта на един вуз. Отчаях се, когато прочетох:
„... политологично погледнато, доктриналното начало в работата на общинските структури води до амбивалентност. От личния ми опит като кмет и областен управител съм установил, че дисхармонията не води до дисбаланс, ако е кохерентна...”
Не знаех това за дисхармонията. За доктриналното начало – още по-малко.
Винаги носеше костюм. Сега беше лято и бялата му риза с дълъг ръкав се сливаше със слънцето и то сигурно затова примигваше и се криеше отвреме-навреме зад облаците. Беше преметнал сакото на гърба си и се движеше небрежно. Реших да го поздравя, въпреки че това ми се струваше прекалено:
– Здравей! – подадох ръката си.
Той ме изгледа от главата до петите. Беше станал някакъв началник, по-голям отпреди, нещо докторско. Умееше да се презентира отлично, това е истина. Сигурно затова ми съобщи:
– Това какво е? Да ми казваш „здравей” след като публично оповести неуважението си към мен!
Кипнах. Не отидох на коктейла не толкова заради откровената глупост на дисертационния му труд, а защото не обичам фалшивата публичност, уморява ме. Но така да бъде: каквото повикало, такова се обадило! Отговорих:
– Ти си кохерентен човек, при това напълно дебалансиран! – Мислех, че така ще ме разбере по-добре.
А той изкрещя със зъл и отмъстителен глас:
– И аз мога да псувам, така да знаеш! Че и по-добре от теб, и с по-точни думи! Но ти и това не заслужаваш.
И отмина.