автор: lennichkata

ще останат следи по стъклата
от червената наша луна,
тъмно червило по чашата,
няколко снимки в дъжда.
Вероятно чадър или шалът ми,
в джоба-билет за метро,
няколко гривни на шкафчето
под старото сиво сако.
Ако сега си отида от тебе,
едва ли ще спре да вали,
от Европа да Южна Америка
ще вали, ще вали, ще вали.
А ти ще пушиш сам на балкона
пред луната, изгубила цвят
с вино от минало време
и миди, строшени на прах.

Ако сега си отида. Не, нека е утре,
искам с теб аз да чуя нощта
и луната да гледа засрамено
любовта ни зад тънки стъкла.