автор: plami_6

Запиляна в очите маслинени,
днес потънах. Отроних „обичам те“,
Просто думи, оскотели от сричане.
От повтаряне. Думи безсмислени.

Слепи улици. Хорица с кълчене
декорират поредното вричане.
Няма как да повторя „обичам те“.
Много дълго бях бездна овълчена.

Не пристъпвай към мен. Зимни пътища
са ръцете ми. Снежни кокичета.
Късно стана да кажа „обичам те“.
Няма огън. Посоките мътни са.