автор: iren5

След дъжд,
небето се усмихна
и ме целуна
с слънчеви лъчи.
Природата за миг притихна,
а после пойна птичка
тишината наруши.

Запя и моята Душа,
макар до вчера
бе с тъга пропита.
И с свежест
си нахрани сетивата
до насита.

Че зная –
нито радостта е
вечна,
не е и вечна
моята тъга.
Животът
е с палитра
пъстроцветна,
Тъй както пъстра е
и пролетта.

Събужда се
природата заспала.
Треви, иглики
пръска по земята,
като цветни покривала.
И с тази красота
лекува ми Душата.