автор: apostola

Тежи небе, като олово-
на хоризонта си лежи.
Затихва земното ми слово
и в облаците си кръжи.

И сняг от бели пеперуди
вали, вали и пак вали...
Тъй само Господ днес се труди
покоя ни да развали.

И този сняг над мен се спуска,
и над главата ми вали.
Живота тялото напуска,
душата я боли, боли...