автор: yoro

Там, където си ти е безкрайност.
Енигма, закодирана в звездите.
Небесна птица си, безплътно отлетяла
във вакуума на необозримото.
Не успя да понесе земята пресъхнала
тежестта на леката ти и ефирна същност,
изплъзваща се, неподвластна форма,
свободна, непринадлежаща.
Зелен е твоят вечен дом,
а светлината ти последен отпечатък,
белязан път, без край и без начало,
и само водата и вятъра пазят твоята цялост.

Там, където сме ние е минало,
разпилени зърна по плътта на земята,
малки капки от мастилото на времето,
попили върху черновата на вечността.

Там, където съм аз е безвремие,
разпилени от необратимост пространства,
все още кърпя раните по себе си,
сълзящи кръв със цвят на непонятност.
Говоря на незрялото си утре,
а още нося сянката на вчера.
Една звезда без звук ще се разпръсне
и в нея част от тебе ще намеря.
По устните ми още дишат световете,
които не успях да ти разкажа,
а ти завинаги ще си останеш цветето,
цъфтящо в своята безкрайност.