автор: apostola

Незнайна любов ли ме тръска,
че страдам по пътя невинен?
Сърцето на две ми се пръска
и в мислите съм си насинен.

Ридая и скърцам със зъби...
Изгарям и вечер във треска.
Набъбват ми все, като гъби,
и моите чувства до днеска.

Забързан и влюбван по пътя,
вървя си аз винаги с нея.
Пресичам дори кръстопътя
и с нея си само живея.

Сега чак- на възраст- разбирам:
било е любов към живота!
И всички си сили събирам
за среща с поредна Голгота.