Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие? От скарабеи гъмжи небето, надигат пръстта му с усмивка
в поличбено зрелище
и гъста умора пълзи
по нощните чаршафи,
където събрах всички страхове
с юмруци тъжни и мълчаливи.
Холограмна и ничия кожата ми се свлича
и се топи по каналите на твоите зеници.
Всички минотаври и сфинксове си събрал
в ръката си далеч от жертвения олтар
на глухите камъни,
с които замени крилете ми.
Не ще настъпи ден,
скитнико между звездите ми.
Просто целебна амнезия
ще пролази по избелелите
пръсти на времето,
докато слънцето,
голо и разрошено
ми врачува в полусън,
а аз като глупав парадокс препрочитам
свещеното писание на болката.
Без церемонии,
без хоругвен плам,
пренощувай във мен,
изплачи целия си свят
и тръгни, щом те преглътна.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие?" | Вход | 16 коментара (45 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие? от Bukvist (ventura@dir.bg) на 06.03.2017 @ 10:12:28 (Профил | Изпрати бележка) | О, какво виждам тук! Няма ги любимите ми думи: любов, сърце, ръце, душа. И кво праим сега, Дес? Май, нещо ново в гърдите ти бие? .))) |
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие? от Kanegan на 06.03.2017 @ 12:29:41 (Профил | Изпрати бележка) | Нова вселена, родена на квантово ново
създава галактики, съзвездия от светове,
от звезди, мъглявини, ражда свръх нови,
свръх съзнания, свръх измерения,
и всичко е звезден блясък...
Така те има, с космическо сърце!
Просто така те почувствах! |
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие? от rady на 06.03.2017 @ 13:33:23 (Профил | Изпрати бележка) | Май си бродила по Източните Родопи? Холограми, глухи камъни, кромлех...
Май съм те срещала там - езичнице безкрила! :)
Дълбоко потапяне на място, където кислородът е свършил от много вдишвания и издишвания! Това измислих, Деси, така го почувствах! |
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие? от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 07.03.2017 @ 01:55:26 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | О, много ми хареса! Някак себеосезаемо ми е.. Нещо като... превод на хладния език на душата на камъка...Доказвайки, че е жив..
Извинявам се за налудничамия коментар, но...спонтанно и първично е това..
{} |
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие? от somebody (somebody_s@abv.bg) на 09.03.2017 @ 00:32:41 (Профил | Изпрати бележка) | Иска ти се да настъпи амнезия след като си преспала ;р)))) Какво ли ще предначертае разрошеното слънце, докато лирическата щедро освобождава пътя и остава сама, за да преглъща вселенската му болка.
Дес, въздействащ текст. Небето, целия вътрешен свят, камъните, заменили крилете, звездите, времето, сънищата, мистичното, пътят. Толкова много е събрано. Наистина цял един космос е в човешката ти главица :))))))) И в гърдите ти. Там дето нямало нищо! |
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие? от tearfly на 09.03.2017 @ 22:46:08 (Профил | Изпрати бележка) | Междутебие. Всичко ми звучи между самата лирическа, сякаш скитника е мъничко зрънце, което е в шепите ѝ и винаги е бил с нея, като част от нея. Потопена в собствената си митология и едно "преглъщане" , без преструвки и фойерверки, за да я има...
Обичам да се плъзгам по редовете ти... |
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие? от elsion (negesta@gmail.com) на 10.03.2017 @ 19:02:42 (Профил | Изпрати бележка) | стиховете ти все по-често пеят за разделението ... или аз правя собствени преноси на твоя сметка:)
(ако е първото, можем да основем собствен галактически клуб и да се утешаваме с небесно вино, или там каквото пият по тези места ;) |
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие? от libra на 10.03.2017 @ 21:27:33 (Профил | Изпрати бележка) | напомняй ми
за всички градове в които не съм живяла
за всички мои мъже
коитo не искам да се завръщат
напомняй ми за да има за какво да остана тук
в ден като неделя следобед
в който болката се извива като спирала по която
се изкачвам
и все едно дали улиците навън са покрити със сняг
а аромат на зелени ябълки се стеле вкъщи
стъпките върху разтопения асфалт
в горещия неделен следобед си приличат с тези в
снега и от неделите в миналите години, все едно,
все същата история в която съм заседнала
и напразно чакам да се сменят декорите
уморих се от тази роля
но ти ми напомняй защо съм тук
докато се изкачвам нагоре в ден като неделя
следобед
пуснала болката
в себе си
нагоре
нагоре
нагоре
към един друг свят в който няма недели
защото времето го няма
стар непубликуван стих, с който ми се искаше да те коментирам..
сърцето е мускул, а ние сме биороботи, за да съществуваме все нещо бие :) |
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие? от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 12.03.2017 @ 12:36:59 (Профил | Изпрати бележка) | А-х-а-а-а! Значи*поезия било... Тез работи, дето го четях до сега и се чудех -
бе туй *други* работи ли е или напротив...
Е, можеше слънчасването(от рошавото слънце)и малко дъжд да сложиш,
че да е по пълната програма - нищо че *голо* - все пак *без церемонии* си е... края...
А ти (тя бе, Тя - лирическата) щом такива сълзливи работи преглъща -
и мен ще преглътнеш... коментарно... :)
...че ми е едно озлобено ... времето... и - сушаво, сушаво... без прогнозаи за капка...дъжд...
...само едни (една е -тя, , ама все едно много!)свъсени буренясали облаци... (пфу... буреносни, де... :) :) :)
:-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Ха добре си дошла... в*поезия*, че туй*други*-дразнеше някак... :D :D ... ;)
|
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие? от nina_nina на 12.03.2017 @ 20:51:50 (Профил | Изпрати бележка) | Мери_Деси, не ми хареса! Има твърде много думи, които размазват смисъла и накрая се питаш, какво беше това. Знаеш, че съм ти фен, но това не си ти! |
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие? от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 15.03.2017 @ 14:39:42 (Профил | Изпрати бележка) | Космосът е едно неистово в недоизплетеността си кълбо от моите чувства, пресечени стремежи и тайни непокълнали надежди. Не по-малко от хиляда комети, изпълнени с частици от любовта си изпратих да заразят леденото ядро на сърцето ти, да разчупят непроницаемата ти броня и най-сетне да допуснеш колениченето ми в лоното си. Може ли да има светлина в подножието на една наша бъдна слятост или старателно ще отбягваме орбитите на очите си, докато вътрешно ръцете ни ще крещят галените имена, които малките часове на нощите ни помнят в иконостасите си? Не ме губи повече, защото раздялата откъртва късчета нежност от последните ми мисли и ги запокитва там, където и ехото на някогашните ни целувки не може да зърне повече. Обичай ме и остави галактиките да танцуват мечтаейки да бъдат просто хора, между два тихи такта на твоя дъх... |
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие? от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 19.03.2017 @ 14:46:08 (Профил | Изпрати бележка) | Прелистих няколко страници и навсякъде е красиво при теб! Тя любовта никога не си тръгва от нас, може би ние си тръгваме от нея...
Поздрави, Дес!!! () |
Re: Как така ме има, щом нищо в гърдите ми не бие? от gitchka_gramatikova на 29.03.2017 @ 17:35:10 (Профил | Изпрати бележка) | Тука си изригнала! Браво, наборе! :) |
| |