автор: hristam

Спомен ли е, не е ли -
усмивка, поглед, докосване.
Търкулва обли недели
небето като колосано.
Валежът вече отмина -
стоим на сухо и твърдо,
а някъде из комина
последни пламъци пърхат.
Спомен ли е, не е ли -
целувка, ласка, привличане,
май като зимата бели,
а като лятото - тичащи.
С боси души прекосихме
чужди пътеки и ниви.
Колко от времето скрихме,
за да ни има такива...