Прелитащи птици - избягали мечти,
препускащи с изгубеното време.
Аз тичам, докоснал се до тях почти,
забравил за житейското си бреме.
И накъде да тръгна разпънат над земята
със блясъка на мокра светлина?
А може би съм станал тих жител на луната
обгърнал се със земна топлина.
Но още си представям
зелените ливади
и шумните подгонени реки.
Където и да съм,
със звездните каскади
душата моя вечно ще лети...
Боян СТАНИЛОВ
2017