Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Чуй мълчанието ми, защото възкресение няма Обсидиан и хиацинт, мой нощен цвят,
прегърни ме и ми донеси упойната и сладка забрава
и нека тя да пропълзи по ленивата ми кръв.
Мракът е топлата утроба
на всички невъзпяти въжделения
и нашата единствена обител,
далеко от камбаните на утрото.
Скосени са мечтите в тъжната сегашност
на линеещите ни сърца и само
свъсен дъжд с омерзение смразява
пеперудената крехкост на спомените
за всичко онова, което галехме с надежда
някъде в отвъдните онейрии
под сините кристали на невъзможно небе
и трепнещо притеснена взаимност.
Обсидиан и хиацинт, моя лунна сянка,
стопи неверието на устните в леда ми
и не слушай воя на забравата биещ
в олтара на поруганата навеки нежност...
Бродница призрачна скитам
в сумрачните зали на зловонния живот.
Гробница е моята душа,
за която дори дяволът би заплатил
със злато и срам.
Чудовищата във сърцето вият
в катакомбено смирение,
влачат опустошената плът
по мъртвите каньони на Валхала,
докато снегът прокърви
в жертвена скръб.
Отровното семе на излинялата страст
ще изпия до дъно,
а между бедрата ми, изящно разтворени,
гарвани се роят в пурпурен плам.
Чак тогава ще изтръгна всичко човешко от тебе,
студено мое хиацинтово момче,
с гротескните пръсти на влюбен вампир.
Нека завинаги и ден отгоре да върлуваме в мрак.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 58099 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Чуй мълчанието ми, защото възкресение няма" | Вход | 3 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Чуй мълчанието ми, защото възкресение няма от kameja на 23.02.2017 @ 18:43:42 (Профил | Изпрати бележка) | Леле! Готическа призрачна катедрала, сцена на пагубни, умопомрачителни страсти, гейзери от черна и пурпурна светлина! Ръкопляскам със все сила! |
Re: Чуй мълчанието ми, защото възкресение няма от Mariell_Desing на 23.02.2017 @ 18:48:20 (Профил | Изпрати бележка) | Тихо, тихо... Ще подплашиш гроздовете призрачни прилепи, увиснали високо под свода на небето с вкус на скръб...
|
]
Re: Чуй мълчанието ми, защото възкресение няма от kameja на 23.02.2017 @ 18:55:05 (Профил | Изпрати бележка) | Тогава беззвучно ще ръкопляскам като воайор, прилепите са си точно на мястото, нека си стоят там. |
]
Re: Чуй мълчанието ми, защото възкресение няма от Mariell_Desing на 23.02.2017 @ 19:51:22 (Профил | Изпрати бележка) | Замислих се дали воайорите ръкопляскат, после си представих прилеп воайор и след това се обърках окончателно в натрапчивите траектории на ултразвуковите си мисли... |
]
Re: Чуй мълчанието ми, защото възкресение няма от Bockpece на 24.02.2017 @ 11:18:34 (Профил | Изпрати бележка) | предвид цялостния дизайн на текста, не би ли било по-точно да се каже:
Нека завинаги и нощ отгоре да върлуваме в мрак.
п.п. иначе бих казала нещо изтъркано, но вярно на нежната половинка на дуета, мисля, че е на Ницше - Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб. мисля, че това не ти е нужно сега.
катакомбено смирена, винаги ваша, Воскресе! |
Re: Чуй мълчанието ми, защото възкресение няма от Mariell_Desing на 24.02.2017 @ 13:41:48 (Профил | Изпрати бележка) | Истина ти казвам, Воскресе, всеки прочит остойностява текста по един или друг начин - така че може да е ден, може да е нощ, а и денонощие също. Ако не съществува направление психологически сюрреализъм, много би ми се искало да го създам.:) Инак с бездната отдавна се взираме под вежди строго и се боря с нея, доколкото мога, просто светлината и мрака в мен постоянно се борят за надмощие.
Едно само правя: като забравям що е зад мене и силно се стремя към това, що е пред мене.
От името на нежната половинка, мир вам.:) |
]
Re: Чуй мълчанието ми, защото възкресение няма от somebody (somebody_s@abv.bg) на 25.02.2017 @ 21:35:24 (Профил | Изпрати бележка) | :))))))))))) То олтари, то гробници, то невъзможности и опустошения, то чудо :)))))) Направо не ща да обикалям из тези страшилища. Най ми харесаха "бедрата, изящно разтворени", но пък с тези роящи се гарвани ме отказахте да гледам :))))) Луда работа сте и двамата :)))) Разпръсвам ви мрака, минавайки :))))))))) |
Re: Чуй мълчанието ми, защото възкресение няма от Mariell_Desing на 26.02.2017 @ 08:39:08 (Профил | Изпрати бележка) | Аха, досущ филм на ужасите в словесна форма, мракоразпръсквател такъв.:))) |
] | |