Ти имаш... Ангелски черти.
И глас на дете.
Лице на мадона.
Душа на светец.
Ти си прекрасна
майка и любима,
ти си жена
със ореол от
нежност,
красота
и бледа скръб.
Ти моята съдба си
и моята любов
за няколко живота
вихрено и
шеметно напред.
Небесна, пътеводна
светлина си ти,
безсмъртно
запечатала
чертите си
сребристи
във този
тъмен свят.
Обичам те мое
облачно - земно
съкровище.
Сърцето ми е
падаща звезда.
Очите ти са
пръски
от дъгата.
Готов съм да
умра за теб,
когато имаш
нужда.
Това ще бъде
сладка, славна
смърт за
безнадеждно
болен.
За болен
от любов.
За пациентът,
който няма
и не иска
да се излекува.
И е щастлив
със тази
своя
неизлечима
диагноза.
За този
и за другия живот
отвъд земята...
Боян СТАНИЛОВ
2017