автор: daro

Сякаш за да потвърди
непреривния живот,
главата чрез сребриста нишка
споена е със тялото.

Денят не е добър за паламуда,
за обтекаемата му форма на куршум,
която
разсъдъкът ми се е втурнал да разнищва.

За бляскавото му торпедо
с треперещи в конвулсия хриле,
пленено от подводните ми намерения.

Но щом денят не е добър за паламуда,
то значи е добър за риболовеца.

Навярно същата сребриста нишка,
тъй както свързва тялото с главата,
тъй свързва
риболовеца със рибата,
успеха с неуспеха,
живота със смъртта.

Денят не е добър за паламуда.

А риболовецът, насред лова си сепнат,
се чуди дали успехът е глава,
а неуспехът тяло,
смъртта ли е главата
или пък животът.
Или обратното е по-правдоподобно?

До скъсване сребрее хоризонта
в погледа на раздвоения му свят.
Чепарето хванало е дъното.
Натегнатата струна на влакното,
всеки миг ще му прореже пръста.

Едно от двете първо,
дилемите му с гръм ще ги разкъса.

Но тук, сега, отсам, във лодката,
сигурността на улова е
като мрежата закърпена.

И щом се вкопчим за брега,
започваме с оплетките на думите –
една на примка,
две на клуп.

Понеже друго няма, няма друго,
добър е този ден за нас, си казваме.

Денят не е добър за паламуда.

Ала така живота си е просто цял…