автор: huhavel

Една до болка експлоатирана тема в литературата, киното, музиката, живопистта. За любовта отдавна всичко е казано. Звучи изтъркано и банално.
Превърнало се е в клише,в стереотип. И все пак… „Любовта е единственият задоволителен отговор на проблема за човешкото съществуване.”
Човек се учи от малък да обича и да опознава света и хората,давайки и получавайки любов. Всеки от нас е израснал с приказките за Пепеляшка,за Снежанка,за Малката русалка,за Красавицата и звяра…Така,още докато се учим да четем,разбираме,че „единствената сила,която не познава страха,е любовта.”/Петър Дънов/ С още по-голяма страст сме потъвали в историите за Тристан и Изолда,за Ромео и Жулиета,за Скарлет О Хара и Ред Бътлър / „Отнесени от вихъра”/ и осъзнаваме,че ако любовта е истинска,тя не познава предразсъдъци и препятствия.
Всяка една любов е различна,индивидуална,неповторима. И всеки търси в любовта топлина,закрила,сигурност. Тя идва понякога плаха,несигурна,пристъпва неуверено,като току-що проходило малко дете. Друг път ни връхлита като ураган,разтърсва ни със 7,8 по скалата на Рихтер, като вулканична лава помита всичко по пътя си. Или ни докосва нежно с лъчите на пролетното слънце и ни събужда за живот. „Който никога не е обичал,значи никога не е живял.”/Агата Кристи/
Човек винаги мечтае за истинската,за голямата любов.Тя изпълва сърцето с нежност. Дава сили и връща вярата в живота. Дори и да е греховна,като любовта на Фани Хорн и отец Ередия от „Осъдени души” или на Меги Клиъри и Ралф де Брикасар от „Птиците умират сами”! техните истории доказват,че е „невъзможно да обичаш и да бъдеш разумен”./Франсис Бейкън/
Любовта е наслада и болка,радост и тъга,смях и сълзи… Споделена или не….Случайна,внезапна или дълго и търпеливо чакана…Красива или опасна,тиха или бурна...Чиста,стандартна,традиционна…Фантастична,неясна,нелогична…Тя е порив и магия!
Любовта е навсякъде. Тя дяволито наднича иззад детската усмивка,прозира в добрата дума,издайнически се прокрадва в бащината ласка,приютена е в майчината прегръдка.
Любовта е привличане,харесване,близост,нежност,закачливо намигване. Тя е трепет,търсещи очи,голямо сърце. Тя е благородство и прошка. Тя „е толкова голяма сила,че може да бъде надмината само от летенето!”/Сервантес/.Любовта не задава въпроси и не чака отговори.Тя просто се случва… „Любовта е като навика на пушенето- едни не могат без него,други сменят тютюна,трети се отказват от него,за да си възвърнат загубения вкус”./Бранислав Нушич/
И все пак… „Не остарявай,любов,моля те,не остарявай!”,карай ни да обичаме,да мечтаем и да вярваме!