С едно - до днеска - постоянство
чертах си пътя сред сърца.
Със знак - смирено християнство,
си имам дом, жена, деца.
И през препятствия нелесни,
стресиран даже до неврон,
аз укротявах сили бесни-
забивах в тях дори пирон.
Така аз стигах и до тебе-
насън те галех всяка нощ.
И чаках жар да те обсебе
във твоя златен лунен кош.
Че ти ми беше и опора,
и даваше ми своя вот.
И оцелях сред толкоз хора
във тоз съвместен наш живот.
Ти стана моята надежда.
И построих ти свят олтар.
Животът място ми отрежда
до тебе- верен мой другар.