автор: milko

Запява
някакво пиле,
от първите
в тази пролет,
навън е студено, зимно,
навън не е още за полет...

Февруарско е,
точно средата му,
след средната точка в живота,
и стряскащо,
и непонятно е
да искам да се разголвам

Да ме боли, и да вярвам,
че има
Срещи
и Случване
(Познавам само разделите
гостили са ме...
до пръсване)

Да вярвам, че съм те срещнала,
че не греши Сърцето,
да вярвам в лудо усещане,
да не отричам със: "...ето,
несподелено е, ще те сдруса,
и май ти хлопа дъската,
щом вярваш още във приказки,
хормони, всичко е вятър..."

Да вярвам, че да се влюбиш
възможно е и на 200,
да вярвам,
че костенурките
под груби коруби, тежки
са
най-преданите мечтатели...

Пораснало, тъжно момченце,
мой малък Принце, мечтателен,
прав ли е
Екзюпери ,
че "виждаме
само в сърцата си"...