автор: sineva

Оня джин,
от лампата
не иска да излезе,
а толкова усърдно
лъсках и търках
тази лампа!
Оказа се
че е въображаем,
днес е толкова немощен
и желанията
неизпълними.
Млъкнах изведнъж -
привечер ще се събудя.
Какво така във чашата
ми зашумя,
от въображаемото вино ли
така треперят сетивата!
Само че до това,
което около мене
се завихря,
съм само аз!
И очаквам вик!
Който да ме отведе
до онзи миг,
което ще ме разлюлее.
А аз сама
ще продължа
в дълбочина.
Vessi