По Евтим Евтимов
И изгарям аз във огън тук,
който ти във мен сега разпали.
И готов съм аз със мъжки звук
да събудя чувствата заспали.
И превърнала се ти във цвят,
ставаш вече пролет полудяла.
Ти си хубостта на този свят...
И любов красива си видяла.
Търся начин и във който ти
бързо да забравиш свойта гордост.
Щом сърцето пак ти затупти,
да изпаднеш ти във нежна лудост.
И пред Бога ми- на този фон,
ти да бъдеш моята икона.
Аз пред тебе правя ти поклон,
а ти бъди "Жена-та на балкона"!