Напред, назад, напред, назад...
Еднакви предвидими ходове.
И въпреки залеза морав,
и въпреки предчувствията тюркоазени
за нова, близка пролет,
играта продължава...
Затворени в паралелепипеда на отчаянието,
чертаем успоредни и диагонали
от единия ъгъл на болката
до отсрещния...
Всъщност ъглите и те са еднакви.
Докато копринената нишка,
изпредена от собствения ми пашкул
се скъса безвъзвратно.