автор: apostola

Когато ден - денят убива
и остър вятър зафучи,
мечтая си в квартира сива
любима песен да звучи.

И ти да си със мене, мила,
във тази стаичка за сам.
А нека вън със страшна сила
вихрушката да тъне в срам.

Там чувствата си аз ще паля
и огън в мене ще гори.
Аз твоето сърце ще хваля,
а мене вятър ще кори.

Със дъх душата ти ще стопля.
Със длан ще галя твойта гръд
и страстите ти ще разчопля
във бялата ти женска плът.

Ела от буря да се скрием
на този нисичък таван
и в него двама да открием
спасителен за нас колан.