автор: LeoBedrosian

IV.

Всичко се случи в оная тъмна и дъждовна февруарска нощ, когато триеше за седми път огромната черна дъска на аулата от изписаните уравнения.

Амфитеатрално разположените банки му помагаха да се съсредоточи максимално, затова предпочиташе това място за да развие теорията си. И когато опъна двете успоредни черти, които ограждаха матрицата на Гаус в главата му просветна огъня на познанието. Прометей го бе навестил, за да му покаже, че бе изпуснал един много важен ред, който казваше комай всичко. Изведнъж „суингиращите“ мюони се завъртяха в своя божествен танц и показаха значението на оная компонента, която не му даваше мира. През цялото време отговора е бил пред него, но той е мижал и не го е видял. Като изписа ситно още две дъски с математика накрая определи формулата на неизвестната компонента. И какво излизаше, нима всичко това е възможно?

Приседна на стола и разтри уморените си очи за да се увери, че не греши. Не грешеше. От цялата поредица на логически взаимовръзки може да извади заключението, че мюоните не суингират случайно, а всичко е породено от една непозната частица, която бе носител на енергията. А енергията бе на Тъмната материя. Оная непозната, тайнствена и твърде загадъчна чернота, която изпълваше Всемира и караше повечето физици да мечтаят. Нима той бе успял да я обясни, нима откри причината, която я поражда? Провери още веднъж записките си и … ахна. Всичко бе правилно. Накратко бе открил липсващия елемент, който пораждаше масата и енергията на Тъмната материя. И през цялото време той е бил в изобилие около нас. Някой само е трябвало да протегне ръка и да го вземе. Да го използва и да се обсипе със слава. Но, почакай. Това не означава ли, че най-накрая е открита причината за Гравитацията, за оная сила, която всеки твърдо осезава, но никой не можа да даде задоволително обяснение за нея.

Изведнъж отговорите започнаха да го засипват в невъобразими количества. Всичко стана толкова бързо, че Ондур не смогваше да си записва чудесата, които се откриваха пред очите и разума му. Първото и може би, най-важното следствие бе, че тая, на практика нескончаема енергия може да се трансформира много лесно в кинетична. А това означаваше, че може да бъде използвана от човека за да задоволи своите нужди. И да не му е студено през зимата.

Накрая бе успял да постигне това, за което мечтаеше от дете. Тогава, в оня паметен момент не го интересуваше славата, богатствата и признанието, което щеше да получи. Единственото му задоволство идваше от факта, че бедните му родители ще могат да се топлят и да изживеят по-достойно старините си, възползвайки се от неизчерпаемите енергийни източници на тая материя, която изведнъж се оказа по-светла и от най-ярката звезда. Това го въодушеви и му даде надежда, че не всичко е загубено на тоя свят. Помисли, дали да предостави знанието на Изкулент, което означаваше то веднага да бъде впрегнато за практически ползи, но реши, че още е рано. През следващите три месеца конструира сам един съвсем първичен и несъвършен образец на кинетичен генератор. Машинката пърпореше тихо в мазето на университета и завърташе обикновено динамо за велосипед, а Ондур седеше в благоговение пред малката електрическа лампичка и бе наистина щастлив.

На сутринта двамата с неговата случайна любовница се прегръщаха силно под завивките на вехтото одеяло в бедната му квартира и мечтаеха. Няма по-стопляща мечта от тая за едно красиво и безгрижно бъдеще, обградено от много светлина, от много топлина и от една малка, но толкова свидна и чиста любов.