автор: StefkaMiladinova

Имало едно време една коза.Тя пък, тази коза, си родила две малки деца, козленца-момченца.Те били много, ама много мили, хубави и сладки.Както всички кози и нашата много обичала своите мънички рожби.Хранела ги сама, водела ги при водата и на паша.
Щом взели да се оправят що годе сами мъничетата-близнета, си показали рогцата. Майката-коза едва едва се се оправяла с характерите и на двамата си синове,колкото и хубави,миловидни, сладки да били не само на нея, ами и на всички.Те още от съвсем малки се състезавали: кой ще направи нещо по-добре. И в това нямало нищо лошо.И коя коза ще се скара на децата си, щом търсят по-добро, съвършеното.Всичко било за това: кой ще скочи повече, кой е по-висок, кой е по-як от двамата...Ето, от тези неща, всички деца също много често си развалят играта. И понякога си завиждат, че дори ги прихваща и да се ненавиждат.
И децата на нашата коза, направили така. Не искали да се търпят един друг.Все единият с нещо бил по- добър, та другият трябвало да му отстъпи. Да му отстъпи ли?! Как не! защото е направил нещо изключително?Това всеки го може добре и то не е изключително.Силата и то мъжката, я има в природата, и е дадена за това - да се бранят от врагове, да оцеляват в премеждия всякакви. Но за неуважителното блъскане, каквото малките козлета правели ежедневно, не са ли виновни другите кози и козли край тях и им дават лош пример? Ай, какви лоши кози имало понякога на поляната.Та старите били по-зли и от подрастващите. Примерът, с който ги възпитавали, не заслужавал нищо, освен присмех.
Провал били усилията на лелите-кози, решили да ги възпитат и покажат добри маниери, да ги научат на игри, където нито се губи,нито печели.
А вие знаете ли такива игри, дето няма съперничество?И да ги има - нашите козлета просто не щат и да ги знаят. Майка им чувствала, че няма сили да търпи техните сръдни и лошотии.Все обръщали малките си рогца един срещу друг.Удряли се съвсем не детски.Майката-коза помнела добре,че и тя не била кой знае колко кротка.И тя, когато била като тях, се блъскала и бутала не по-зле от някое малко момче, а не момиче, както би било редно да се очаква.Ей това взели, че й припомнили нейните сестри-кози,вместо да помълчат, както тя очаквала, но какво да се прави!...Знаете, че именно големите братя и сестри винаги не пропущат случая да изтърсят някои неща, дето може би точно в момента не си заслужава да са им в ума, а и как само не бива!
- Каквато майката - такива и децата.Няма какво да се мръщи,да им прави гримаси.Природата на мъжките е да се борят помежду си.И те точно тъй правят.Какво има тук?...Да се знае от сега кой от тях е по-първи.На кое малко козле му е в ума да не се боричка и блъска...
Инак, ако я питали нашата коза, направо й идело да я бутне отпред с главата, ако ще и да е по-голямата като сестра.Как може тъй,в отговорен момент да я изоставя и вражди стари да изравя.Колкото и да е била буйна, никой никога не е пострадал сериозно.Кози! Не сестри!Направо с рогата, напред главата - боц!Какво ще му мислят!
Такива били нещата с козата, със сестрата и малките близнаци- юнаци и техните кавги от зори до мрак.Ех, тези деца, ех тез непримирими вражди от съвсем млади!Току не са си по вкуса, точно когато имат нужда от подкрепа. Всеки да се оправя със дерта.
Какво да направи нашата майка-коза?Колкото и да й било мъчно, решила да се примири.Да се оправят сами.Животът или ще им даде урок и ще се променят нейните момчета, или с тези корави глави ще се удрят докато са живи. Млада била, може да има и други деца, а те да са по-мили и кротки.
Сигурно и вие познавате такива едни, като тази коза и нейните козлета-момчета.