автор: apostola

Животът ни е никак лесен
и често е без светъл ден.
А вятърът ме брули бесен -
немилостив е той към мен.

Над мене облаци огромни
със цвят оловен, тъмносив.
А аз със силите си скромни
се чувствам вече полужив.

И като пламъци невидни,
горят ме грижите накуп.
Понасям думите обидни
на нов език- и тъп, и груб.

Топят се в мен и дълги нощи,
а утрото е с вкус горчив.
Денят пристига с късни пощи
и става кисел, и стипчив.

Че дълъг стана този преход.
Мираж е вече всеки Рай.
И чувам аз далечен ехот:
и няма край, и няма край...