автор: Antioh

Да проумея
Изстиналите крака на дете
Омотани в бинт
Които стърчат от телевизора
И бодат очите ми
И лафа, че „трябва
Да се науча да се радвам на живота“
Без да се тревожа........
Абе Не мога ти казвам и вадя очите
Така се диша по свободно....
В празните орбити слагам черно бели зарчета.......
Някак по лесно се лети така
Излюпен в безтегловния ден
Гравитацията е толкова скучна.........
Очите дрънкат в задния ми джоб
Неравномерно тактуване
Което отеква далеч в стените на Космоса
Планетата и осакатеното дете се въртят
Бясно в луд дервишки танц.......
Да проумея
как се диша правилно в тоя свят.......
Без да правиш грешки в черупката.....
И как се излиза без да се оставят стъпки
Когато пораснеш достатъчно.....


2017. Автор под съмнение