автор: Mariell_Desing

Зреят гласове в камбанарията
на тъжните ми ръце,
ужилени от сълзите ти,
проплакват на стража
в усуканата от ветрове
душевна зима.
С очи от черен зрак сломени,
самият дявол с лунни корени,
извличаш последният екстракт
от сърцето ми.
Във сектата на живите
ми омръзна да тлея.
Не мога да обичам –
ти изтръгна всички чувства от мене,
но преди да умра
заклейми ме с печата
на подземните си устни
и нека смъртта волно да влезе.

Когато нетърпеливото пълнолуние
под хладното кимащо одобрение
на хидроцефалните слънчогледи,
хищно се пресегне вътре в мен
с тихата ярост на нощна птица
и грабне ококореното ми сърце,
пищящо от ужас като уплашен леминг,
тогава ритуалът по тоталното ми
обезчовечаване най-сетне ще бъде завършен.
И в зората на отлива на чувствата
рачешка ще е моята милувка
и времето ще върне назад -
към часа на твоето тръгване,
преди да заровиш дълбоко
в стенещите ми очни дъна
теменуженото ухание на сянката си,
докато аз напразно ще протягам
безполезните си щипки
в чиста молитва
за последна прегръдка...