Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pts2grimm
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13994

Онлайн са:
Анонимни: 418
ХуЛитери: 3
Всичко: 421

Онлайн сега:
:: Patrizzia
:: Albatros
:: lamarinnn

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗатръшнах сърцето си
раздел: Други ...
автор: mariq-desislava

Кометите спят
под похлупак от слънца,
наречени с твоето име.
Без теб не съществуват измерения,
космическите ми вени
са пълни със сняг и любов
до горното деление
на звездопада.
Мен ме няма в тази побесняла
реалност с предостатъчно небе
под кожата и земя
като натрапчив бъдещ спомен.
Не ме плаши смъртта
и живота също.
Не мога да си тръгна от теб,
нито пък да остана -
рана е късчето докосване
и изригналата ласка.
Дете е света
под вкопчените ни ръце,
с прашни бузи
и усмивка боса.
Не съществува абсолютен мрак,
освен в дълбините на очите ти,
съградили призрачен храм.
Едно е сигурно -
не мога да умра,
защото всеки ден с теб умирам
и отново възкръсвам.


Публикувано от Administrator на 26.01.2017 @ 17:51:17 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   mariq-desislava

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

21.05.2022 год. / 12:39:57 часа

добави твой текст
"Затръшнах сърцето си" | Вход | 13 коментара (31 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Затръшнах сърцето си
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 26.01.2017 @ 18:06:55
(Профил | Изпрати бележка)
рачешка ще е моята милувка
и времето ще върне назад
към часа на твоето тръгване
преди да заровиш дълбоко
в стенещите ми очни дъна
теменуженото ухание на сянката си
докато аз напразно протягам
безполезните си щипки
в чиста молитва
за последна прегръдка...

призрачно приказно е...


Re: Затръшнах сърцето си
от mariq-desislava на 26.01.2017 @ 19:02:53
(Профил | Изпрати бележка)
Е, това е един от многото случаи, когато коментарчето е по-стойностно от самото произведение.:)

]


Re: Затръшнах сърцето си
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 26.01.2017 @ 23:09:17
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
"...макар ,че от любов не се умира... "
Сърцето е дом. При затръшване може да падне бравата и да затрудни живеещите там, но не и да ги прогони.
Наболява този ти стих..Като падане на леда...
{}


Re: Затръшнах сърцето си
от mariq-desislava на 27.01.2017 @ 06:54:09
(Профил | Изпрати бележка)
Побързай, целуни ме вчера.:) Понякога сърцето не може да побере прекалено много любов в крехкия си вътък и е необходимо да тегли чертата, за да не се пръсне - здравословен порядък за самосъхранение.{}

]


Re: Затръшнах сърцето си
от daro на 27.01.2017 @ 08:14:08
(Профил | Изпрати бележка)
Ето защо, нарекох сърцето - олтар... защото там се влиза за свещенодействие, за одухотворяване на материята с благородни енергии.
Чашата може да се препълни и прелее, храмът(тялото)може да се задръсти до пръсване...
В сърцето-олтар, ние поднасяме своите безкръвни жертви в името на възкресението - живот, в който няма смърт.
(а, нима в любовта има?!)

"Не мога да си тръгна от теб,
нито пък да остана..."
Точно такава балансираща проводимост ни е нужна, ако искаме да сме в хармония.
Та затова - ненужно е, и не бива да затръшваш сърцето си, душа...
(да не казвам, че няма и да успееш) :)

...(.)


Re: Затръшнах сърцето си
от mariq-desislava на 27.01.2017 @ 09:22:22
(Профил | Изпрати бележка)
Аз съм корифей на кандилкането във всички посоки, все пак съм Везна.:) Особено вземането на решения за мен е кауза пердута. Все си мисля, че смъртта е друга форма на живот, отвъд всякакви духовни трактовки и дори смятам, че пребиваването ни тук не е истинското живеене, а само подготовка за оттатък, което си е пак Тук, но в друго измерение. Даже бих заявила, че смърт няма, но нали човешките ни мозъчета трябва някак да направят смисловите си връзки и да подредят логически обстоятелствата, за да не избухнат.

]


Re: Затръшнах сърцето си
от zebaitel на 27.01.2017 @ 08:54:48
(Профил | Изпрати бележка)
Амиии, той Дарчето така хубаво го е казал, че аз няма да се пробвам да го надприказвам! Само ще се съглася с реверанс към теб и него!


Re: Затръшнах сърцето си
от mariq-desislava на 27.01.2017 @ 09:26:37
(Профил | Изпрати бележка)
Ти все пак опитай, пък може до други умозаключения да стигнем, че моите са меко казано извратени.:)

]


Re: Затръшнах сърцето си
от mamasha на 27.01.2017 @ 08:56:12
(Профил | Изпрати бележка)
Всеки път, когато си мисля, че за любовта е казано всичко и по всички възможни начини, някой твой стих ме запраща в някакво нейно ново и непознато измерение.
И каква прелестна метафора е началото на тази творба. Препрочитам я вече няколко пъти и замирам от удоволствие. Даже и без продължението си е истинска поетическа перла.

Казвала съм ти го много пъти - възхищавам се на умението ти да забъркаш от най-прости думички истинско поетично великолепие. Малко са, които го могат талантливо, без да стигат до клиширане или оригиналничене!

Поздравления, Царствена!


Re: Затръшнах сърцето си
от mariq-desislava на 27.01.2017 @ 13:28:38
(Профил | Изпрати бележка)
То затова трябва да се търси друга тематика, защото за любовта най-лесно се пише.:) Но тъй като аз живея, за да обичам, някак не мога да пиша за друго или просто не искам.:))) Но ти определено ми скриваш шапката с анализите си всеки път.

]


Re: Затръшнах сърцето си
от erka (elokolska@abv.bg) на 27.01.2017 @ 12:09:33
(Профил | Изпрати бележка)
:)...днес вече споменах, че не съм фен на трайностите,
но какво е по-трайно от промяната
и как да не й се полюбуваш... през ключалката ;)

Това "затръшване" е като замеряне със звездни ласки...
Дес! :)


Re: Затръшнах сърцето си
от mariq-desislava на 27.01.2017 @ 16:19:59
(Профил | Изпрати бележка)
Ами то това затръшване е заплаха в общи линии - нещо като на гол тумбак - чифте пищови.:)

]


Re: Затръшнах сърцето си
от erka (elokolska@abv.bg) на 28.01.2017 @ 18:26:11
(Профил | Изпрати бележка)
:)...

]


Re: Затръшнах сърцето си
от mariq-desislava на 28.01.2017 @ 18:41:17
(Профил | Изпрати бележка)
Закикоти се тя и хвърли едно многоточие да се мятам в анализи на пориви и мотиви.:)

]


Re: Затръшнах сърцето си
от elsion (negesta@gmail.com) на 27.01.2017 @ 17:49:58
(Профил | Изпрати бележка)
колкото и да затръшваш сърце, тези там любовни космически вени объркват работата :)
много си хубава космическа и многоизмерна тук, навсякъде и никъде...


Re: Затръшнах сърцето си
от mariq-desislava на 27.01.2017 @ 18:23:59
(Профил | Изпрати бележка)
Как може да наричаш дръгливите ми драсканици красиви чак се мая и се чудя.:)

]


Re: Затръшнах сърцето си
от elsion (negesta@gmail.com) на 27.01.2017 @ 18:44:40
(Профил | Изпрати бележка)
ама аз не тях, тебе :) ... пък и всичко междузвездно и мултивърсно ме изпълва със старческо умиление...
(...приемай там комплимента, че аз много рядко отправям точно такива... под бройка са ми ;)

]


Re: Затръшнах сърцето си
от mariq-desislava на 27.01.2017 @ 18:55:41
(Профил | Изпрати бележка)
Олеле, още по-зле - в мета-вселената може и да съм красива.:) Значи приемам почтително и коленопреклонно динамичните триангулации на комплиментно ниво под страх от унимодулярната гравитация на гнева ти.:)))

]


Re: Затръшнах сърцето си
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 27.01.2017 @ 22:18:49
(Профил | Изпрати бележка)
Опасно занимание :)))) Тук има много силна емоция и една разпаленост у лирическата, която с монолога си назидателно скастря лирическия :))))
Извън шегата, текстът е силен, Дес. Вените пълни със сняг и любов и детето свят с прашни бузи и боса усмивка са изключителни находки.


Re: Затръшнах сърцето си
от mariq-desislava на 28.01.2017 @ 10:13:10
(Профил | Изпрати бележка)
Няма да се плашиш - съставена съм изцяло от подсилена титаниева сплав.:)))

]


Re: Затръшнах сърцето си
от rady на 28.01.2017 @ 12:35:45
(Профил | Изпрати бележка)
И да затръшнеш сърцето си,
няма спасение...
Лудостта е в кръвта, в онзи сняг любовен...Малкият и Големият кръг на кръвообръщението си прехвърлят влюбени еритроцити...и така, до края на света!:)


Re: Затръшнах сърцето си
от mariq-desislava на 28.01.2017 @ 13:55:50
(Профил | Изпрати бележка)
Ако си бяхме самодостатъчни, нямаше да съществува любов - какво спасение, нали?:) Имаше една много хубава книга на Карсън Маккълърс - Сърцето е самотен ловец - много мрачна и потискаща, но пределно реалистична, а и със съвсем вярно заглавие.

]


Re: Затръшнах сърцето си
от Kanegan на 29.01.2017 @ 10:26:25
(Профил | Изпрати бележка)
Не ме плаши смъртта
и живота също.

Това е революционна изповед, стряскаща и проникновено реалистична!!!

Едно е сигурно -
не мога да умра,
защото всеки ден с теб умирам
и отново възкръсвам.

Щастливка!!!!Как стават тия чудеса, космически работи!!!


Re: Затръшнах сърцето си
от mariq-desislava на 29.01.2017 @ 12:10:11
(Профил | Изпрати бележка)
Ами имали сме с нея близки срещи от първо лице и затова, а колкото до космическите работи - любовта е основна виновница за всичко за което се сетиш.:)

]


Re: Затръшнах сърцето си
от kameja на 29.01.2017 @ 19:00:38
(Профил | Изпрати бележка)
Глобална любов, не се побира в никакви форми, излиза от тях като лава по склонове и като звезден прах се издига и носи над представите за нея.


Re: Затръшнах сърцето си
от mariq-desislava на 30.01.2017 @ 14:09:40
(Профил | Изпрати бележка)
Ти да видиш, че ако и вулканите ревнат с огнени сълзи, тогава вече ще стане страшно.:)

]


Re: Затръшнах сърцето си
от ina_krein (ina_krein@abv.bg) на 01.02.2017 @ 20:12:25
(Профил | Изпрати бележка) http://inakrein.blog.bg/
Много е силно, истинско, докосващо. Разтърси ме, малко е да кажа, че ми харесва.


Re: Затръшнах сърцето си
от mariq-desislava на 02.02.2017 @ 09:00:05
(Профил | Изпрати бележка)
Аз съм просто обитателят на източния склон на сърцето - съзерцавам случващото се и не бягам от себе си.:)

]


Re: Затръшнах сърцето си
от Hulia на 11.02.2017 @ 17:34:58
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
*Дете е света
под вкопчените ни ръце,
с прашни бузи
и усмивка боса*.

* * *
Всичко е Любов в този наситен със силни метафори текст, Дес, някои от които стряскащи...:)


Re: Затръшнах сърцето си
от mariq-desislava на 11.02.2017 @ 18:26:59
(Профил | Изпрати бележка)
Моите плашки не са страшни.:)

]