автор: pc_indi

Извън претрупаната торта,
на скъсаната мушама,
лежеше резен портокал,
обърнат на една страна
и гледаше смутено- тъжен
с оранжеви очи
как точно горе- по средата,
черешката в екстаз стърчи.
На кадър си припомни бързо
за хрулкавия, лъскав гланц,
опрян до грубата му кожа
в бял и лек сметанен танц...
Посви прозрачните си чувства,
отрони кисела сълза ,
тъй плодно до безплодност вкиснат,
а след това..а след това...
А след това, съвсем нормално-
влетя набързо в свински тръс
рожденикът, със блеснал поглед
в очи- чинии, с кръгъл ръст...
И..ах! не щеш ли тъпа смешка...
Преди таз торта да отмъкне,
най- първо кипрата черешка
с костилката направо глътна.
И празнична свещичка " шест"
на мястото й заискри...
Рожденикът засмука въздух
и хола хлътнало се сви.
И всеки гост парче получи,
някои дори по три!
А портокалът, свит във тъмното,
присвил бе съхнещи кори.
В следпразничната тиха утрин,
за негов фруктов луд късмет,
забърсан с милостива гъба,
попадна в кофата за смет.
И път пое, така подминат
в сладкарското фиаско,
додето най- накрая стигна
до сметището градско.
Сред счупени играчки
и всякакви обелки,
сред вехтории смачкани,
старееше полека.
И грапаво, и тъжно
с втвърдените кори
потъваше ферментно
във фруктови мечти-
как в някакво си време,
на времето напук,
след всички екскременти
в човешкия боклук,
с нетленното му семе,
тук- на земята грешна,
ще легне твърда и нетленна
костилка от череша.

2006 г.