автор: flood

Течеше дебат по въпросите на кризата в енергетиката. Тази специфична област се оказа добре позната на депутатите. Познавателно е да се отбележи, че в сфери, в които се разиграват много пари и интересите са апетитни и многофамилни, познавачите се оказват любопитно мнозинство.
– Вие всичко разбирате! – дереше гърлото си трътлест народен представител от Център-ляво-дясно. Беше си заустил ризата в панталона така убедително, че човек можеше да помисли най-различни неща – например, че му служи и за нощница. – Когато стане дума за енергийни проблеми, всики се оказват компетентни!
– Айде иди да се гащиш другаде! – присмиваше му се опонент от третия ред; той беше от Ляво-дясно-център. – Малоум такъв!
– Няма такава дума! – озъби се загащеният. – Няма малоум!
– Има! – отвърна спокойно, убедено и високо опонентът.
Председателката на парламента установи, че е станало по-шумно от обикновено и в крайна сметка дебатите вече бяха твърде разпокъсани и наелектризирани, за да представляват път към нещо, камо ли да имат единна тема.
– Тишина в пленарна зала! – провикна се тя с глас, който разкриваше наличие на статично електричество в гласните ѝ струни. – Да не повтарям! Тишина в планерна зала! – повтори истерично.
– В коя пленарна зала? – дереше се още този на трибуната. – Пленарната зала е само една! Изпускате членуването, госпожо председател!
– Ей, гащник, ще дойда да те разгащя, ако не слезеш от амвона! Така ще те изчленувам, че ще изкукуригаш! Скопен петел смотан! – не спираше да го обижда опонентът от Ляво-дясно-център.
В пленарната зала нахлуха квестори и започнаха да разтървават плюещите се крила на демокрацията. Отвисоко, от ложата на гостите, разположена досами свода на сградата, с интерес наблюдаваха свадата техни превъзходителства посланици и дипломати, светейшества с различна религия и еднаква досада, обикновени подпийнали журналисти и деца без пионерски връзки. Всички усещаха топлината на енергията, вълната на физичните заряди, искрите на държавническата възбуда, които галванично бълваха от банките по-долу.
В крайна сметка тази енергия трябваше да се впрегне някак. Страната имаше нужда от електричество, а то не може да се произведе без енергията на нашите парламентаристи. И те се трудеха, произвеждаха; създаваха хомот вместо впряг, но важното е, че създаваха, шампанизираха, енергизираха полюсите на своето нищожество.