Стария кораб
Седнал
Тъжно
На пясъка.....
Придърпващ лекичко котвата си....
Гледа,
Дълго хоризонта Безкраен червен
Слуша вълните и затвори очи........
Понякога, в дните липсват някой залези.....
Вълни кротко заличават стъпките
Минавани заедно
тичали сме с хвърчилото
в съня
Далеч, зад дюните, кротичко
Цъфтят от онези
Хубавите лилии.....
1888. Пловдив.