автор: yotovava

Нима отдавна ни се свиди
да бъдем с другите добри?
Добрият често е невидим,
потънал сякаш вдън гори.

По-смачкан от прочетен вестник,
по-сив от мръсната река,
не дава знак, но знаеш – често
единствен е подал ръка.

И – както тишината слиза
с безкрайни звуци в паметта,
зад тънката си бяла риза
той къта томче самота,

във него е записал всичко –
възторг и болка и копнеж.
И всяка дума, всяка сричка
е просто повик за летеж.

Край него паячета звездни
среднощ превземат на бегом –
и най-зловещите ни бездни
разкъртват ги със чук и лом.

Сред звънки смехове и врява
топи се мрачната скала,
и от душевната ни лава
извайват призрачни крила.

Да може всеки да политне,
намерил ден и точен час! –
за път, за обич и молитва,
дано доброто е сред нас.