автор: Milanov

Младостта ни отдавна отмина -
като мъдрост догонва ни тя.
Във виелица, в лютата зима -
за любов и надежда шептя…

Но нощта се прокрадва беззвездна-
боязливо оглеждаш се там.
Като залез безмълвен ще влезна-
обичта си последна да дам…

Пазарджик 2017 г