автор: LeoBedrosian

Да, несъмнено недоволството в света расте. Това вече е видно и за простото око на лаик. При това доволен остава само един, малък дял от световното население, който винаги е бил задоволен. Проблемът е, че тоя дял става все по-малък за сметка на недоволните. Трайна ли е тая тенденция? Опасна ли е? Какво я поражда и може ли да се тушира? Да, именно да се тушира, защото за разрешаването ѝ едва ли можем да говорим. Поне в близко бъдеще.

Ще се опитам да отговоря първо на втория въпрос. Да, опасна е. Който, като мен е учил политически науки преди нежната революция добре знае, че обществото изпада в криза при наличието на две предпоставки. Първо, онези от долу да не искат да живеят повече така. Мисля, че всичко наоколо говори, че е така. Никой около мен, а и не само, не иска да живее повече така. Второто условие е онези, отгоре да не могат да управляват повече така. Мисля, че ще се съгласите да определим световните политически елити, като импотентни повече да управляват. Поне по досегашния начин. Резултата от политическите избори през изминалата 2016 година говори ясно за това. И какво излиза? Оня отгоре неможе, а оная, отдолу не иска. Идеално условие за развод с досегашната политическа система.
Решението може да бъде доста радикално, дори кръвопролитно. Предстои да узнаем.

Сега да разгледаме третия въпрос. Какво поражда споменатата криза. Знам, че е трудно да се отговори. Защото въпроса е достатъчно комплексен, за да може да се разгледа само от един ъгъл. Затова и отговора няма да е лесен, нито едностранчив. Тук викаме на помощ историята. Една наука, която несправедливо е неглижирана и не веднъж пренебрегвана. Ние, хората имаме лошия навик да повтаряме грешките си. А какво би ни коствало да разгледаме причините за аналогични кризи в миналото, да ги анализираме и да потърсим евентуално разрешение на сегашната. Нима мислим, че сме трайно имунизирани от това, което вече ни е връхлетяло? Че окончателно сме решили социалните си проблеми от миналото и те няма да се повторят? Наскоро четох една статистика, че никога до сега в историята на цивилизацията социалното неравенство не е било по-голямо. Е, тогава какво очакваме? Силните да осъзнаят че седят върху буре със социална помия, под което са накладени балистични ракети? И да помогнат на членовете от социалното буре да оживеят. И да го направят само от чиста филантропия? Едва ли това ще стане без умишлена регулация и обща воля.

Знам, че няма да открия топлата вода, но винаги, когато мисля по тия теми стигам до общественото устройство. До отношенията в това общество, в тоя организъм, част от който е всеки един от нас. Всички ние. Независимо от всички политически устройства, от всички обществени системи, отношението на обекта, който аз наричам социум към субекта – индивид и обратното ще си остане най-важната предпоставка за оцеляването на всеки един от нас.

Тук ще апелирам за нещо. От малки ни е насаждано, че щастието се състои в поставянето на разрешими цели и тяхното постигане. От тая теорема следва, че щастието не зависи от големината на целите, а само от тяхното постигане. Следователно, колкото по-малки цели си поставя индивида, толкова по-лесно ще ги разреши и ще бъде по-лесно щастлив. Важното е да си постига целите. Аз пък ви казвам, че тая теория са я измислили и ни я насаждат ония, които искат да ни водят за носа. Да ни подчиняват на волята си и да не искаме много. Аз не мога да ви дам правилната теорема за щастието. То е индивидуална категория. Но все си мисля, че до голяма степен зависи от общуването и взаимопомощта. А на ония, които ще ме обвинят в комунизъм ще им кажа да си постигат целите и да напуснат това есе. То не е за тях!

От тук и недоволството, или по-скоро неговата обратна категория – доволството от живота е и то като щастието. Доволен НЕ е оня, който си поставя изпълними цели, колкото и малки или големи да са те. Доволен е социалния индивид, който намира сигурност, общение и взаимопомощ в обществото. В социума. Веднага трябва да отбележа един проблем, който съпътства мисълта ми от предишното изречение. Неравенството. Да, то съществува и е очебийно. Един знае и може повече от друг. Един е по-решителен и успява повече от другите. Затова е много важно да се постигне разбирателство в това общество как, справедливо ще се разпределят благата му. Но винаги в основата му трябва да бъде желанието за съвместно благополучие.

Не знам дали бях ясен по въпроса за генезиса на световното недоволство. С една дума то може да се опише като НЕСПРАВЕДЛИВОСТ. Усещането за тая несправедливост вече ни играе лоша шега, но както е казал народа ни: майтапа на гол гъз си е чист полов акт!


Тук стигаме до първия въпрос. Трайна ли е тенденцията на световното недоволство? Умишлено оставих разглеждането му за края на тая студия. За да отговорим задоволително на тоя въпрос трябваше да видим причините и последствията от недоволството, въпреки, че някои биха казали, че черната картинка може да изкриви отговора. Силно се надявам тоя социален проблем да намери едно бързо, справедливо и безболезнено решение. Но тук идва въпроса, дали, ако решението е бързо ще бъде безболезнено. Опита от нашата нежна революция, която вместо да разреши наболелите ни проблеми само ги задълбочи говори, че ако едно решение се отлага то не води до нищо положително. Затова трябват радикални мерки. Жертви, които рано или късно ще ни се наложи да дадем в интерес на бъдещото ни добруване. Дали става дума за революция и каква ще бъде тя не знам. Не мога да кажа и до колко ще бъде положителен ефекта от нея, но едно знам със сигурност. И то е, че общественото недоволство няма да заглъхне без да паднат някои глави.