обичта ми
несломима вяра
и билет за пъкъла
следи екрана -
стрели от миналото
коват катафалки
и опаковат тела
по вековна традиция
понякога играта с огъня
превръща се в клада
за халюциниращи жрици
и няма пропуснат от всяко възмездие
за всеки играещ на бог
за всеки забравил къде се намира
а изплютите думи с ненавист
залепват се за ръцете на пишещия прокоби
и го превръщат в роб
хилядолетните маски падат
още преди прожекцията да свърши
някъде катапултира звезда
а тук на земята
само тела
едни дишащи трупове
криещи се зад тежки заблуди
и чужди образи
крещете за любов
но тогава никой няма да ви познае
не задавам въпрос
къде е адът
обичта ми
несломима вяра
тук вечно ще гори